автор: Jessica

Нощи в бял сатен,
които никога не свършват.

Писма, които съм написал
но никога не съм мислел да пратя.

Красавицата - винаги ще ми липсва,
с очите, с които ме гледаше преди.
Каква е истината-
вече не мога да кажа,

защото те обичам
да, обичам те.
Как те обичам само...

Взирам се в хората,
някои хванати ръка за ръка,
това, което преживявам в момента,
те могат да го разберат.


Някои се опита да ми каже,
че мислите няма да ме предпазят,
каквото и да се случи.
Накрая ще бъда такъв,
какъвто искам да съм.

Защото те обичам.
да, обичам те.
Как те обичам само...

Нощи в бял сатен,
които никога не свършват.
Писма, които съм написал
но никога не съм мислел да пратя.

Защото те обичам.
да, обичам те.
Как те обичам само...