автор: frezija

...или онази жажда, която...

Да знаеш че не се насища жажда,
която се римува с твойто име.
Ти влезе в мисълта ми на Игнажден
и ми обрече всичките години.

И жаждата не иска да си ходи,
нехае как боли навръх езика.
Обръща гръб водата. Ешафодът
мълчи усмихнат. Първо е камшкът.
Той впива се до кръв във сетивата
/възторжена е болката след удар!/
На думите опъвам тетивата
и стрелям във челото, за сбогуване-

напразно режисирани сюжети,
в които си отивам. Не помръдвам.
Присъни ми се, че съм твоя в петък,
а срещу петък всеки сън се сбъдва!