автор: kali

Една бледа плът от ласки изморена
свещта среднощна прелива и` сила
със сянка крехка и игрива.
Докосвана стотици пъти от толкова мъже
и недокосната до този миг-
пред погледа и` отегчен изнизаха се те.
Но кой бе той, събудил блясъка
в очите и студено сини?
Уплаха стегна я от ляво
не беше както с другите преди
какво да прави -да бяга или да очаква?
Тя искаше да бъде вяло, да бъде блудкаво ,
да бъде кално и размътено,
но думите му- галеха слуха и`.
И неведнъж го пита кой е,
но отговорът беше смях с целувка.
И как му повярва ръката и` докосвайки слепоочието
и гърдите и` повярваха, когато гръбнакът и`
описа цветна дъга,
и устните и` повярваха щом се загубиха в абаносовите коси.
Повярваха крехките и` колене прегърнали хълбоците му,
повярва в него всяка нейна клетка.
И мислите и` повярваха на неизказаните му думи,
на недовършените му действия ,
на ненаситното туптене на сърцето му.
Предаде се и му отдаде съществото си
и колкото повече се съмваше,
толкова повече му вярваше тя
и толкова повече той и доказваше тази вяра...