автор: Mira_j

На камъка тихо приседна момиче
погали я лекичко морска вълна
по мокрия пясък раче притича,
в морето се гушна чайка една.

Подухна ветреца и носи се песен
подрънква във мрака китара сама.
Промъкна се фара от мрака унесен
присветна, изплака и скри се в тъма.

Къде е момчето, което тя чака?
Защо я остави сама на брега?
Не знае ли той, колко сълзи изплака
потънала с трепет във тиха тъга.

Луната задряма, във облак се сгуши.
Морето притихна в скалистия бряг.
Наблизо рибаря лулата изпуши
и с улова свой се прибра у дома.

Тъгувай момиче, за своята обич,
която раздаде, дори разпиля.
Но той не разбра, туй е твоята орис
и ти като птицата Жар изгоря.