Виж гарваните!
Как им завиждам!
Аз зад решетки съм,
А те – на свобода.
Не спят... не мръзнат... не скучаят
И перчат лъскави пера
Красиви са... невъзмутимо
Те крачат гордо по снега
Замислени и романтични...
А в тях - душата на жена
Божествени са... нереални
Оглеждат ме със недоверие
Потропват тихо по стъклото
Приканват ме без лицемерие
Стоя зад стъклен параван...
Като умра ще стана гарван...