автор: Silver Wolfess

Търкулна се неранзата. Денят
проходи с литургия на Рамирез
и мълком хоризонта очерта
в копитата на рижите камили.
Съблече във очите им небе,
захвърли го в буриите им жадни,
преди сред угар слънцето да спре,
и вратните им жили да подпали.
Преди сърцата да удави в сол,
във ефимерни планове за утре,
и във гнева на хиляди ‘Защо?”
брегът им във усое да се сурне.

И аз начупвам тази синева,
обемът на гърдите ми не стига
да вдъхна и във миг да полетя -
човек съм с тежки кости, не авлига.
Напъхвам я във скрития си джоб -
преди да съм посяла страховете,
та скрипна ли във тъмно изведнъж,
търкулната неранза да ми свети.

05.01.2008