автор: Walkyria

Това е мъката...
Това е моята тъга...
Това на дъното на чашата
Е полюсът на вечността.
Къде загубих ведростта?
Как иска ми се да умра!
Сега съм съхнеща река,
Сега съм глуха за смеха.
Това е болката...
Това е моята съдба...
Спи тя на онзи бряг далечен,
Където хвърлих я сама.
Полуизгнила и зловонна,
Остатък прежна красота.
Над нея все тъй непреклонна
Бди вечно бледата луна.
Къде си ти? Къде сме ние?
Застинали в отминал миг,
Преди скрежта да ни покрие,
От теб да скрие моя лик.
Отивай! Аз съм на брега.
Оставам тук. Съвсем сама.
Блещука мамещо снегът.
Тъй уморена съм... Ще спя...