автор: velar

Вдигна ръка
и помаха за сбогом
облак от злато: Пчели!
Денят си замина,
а ти тук стоиш,
моя река
от спомени.
Като с мед от липи,
от акации благи,
от трънлива горчивка,
от тъжен пелин -
ме обливаш с потоците хладни.
Ето капка една,
като залеза ален,
малка златна пъстърва:
- Обичам те!