автор: Merian

Не знам дали те има Тук реален,
с очи, с ръце, с говорещо безумие,
но в този свят невидимо спирален,
знам, че за тебе си подреждам думите.

Не знам къде си, вярваш ли ме нощем,
но пъпна връв несрязана ни свързва.
Ще те позная. Ти ще ме познаеш,
веднъж един към друг прозрели пътя.

Ще е като да седнем пред камина,
след дълго зимно лутане със други.
Ще е като избухнала магия!
И просто. Kато връщане във къщи.

2004