автор: xipona

Да,и аз искам да съм ангел-
добър,красив,благороден.
Копнея наистина
по топлия ви рай без пранги
(масив богоподобен)
и като на листа
сам да си пиша съдба.
Но ето ме в киша ,ръжда,неспособен
да спра да мисля като някой отровен
от долна,дива,болна,чудесна жажда за метеж
дори вече не казвам „не бива”,
а как искам да махна един кобен стремеж.
Предишната ми красота сега ги плаши,
когато от дъното й гледа поглед мрачен.
Издигам се високо над
и толкова много се отдалечавам
самота
падам.
Къде сега са другите ,
с които заедно се чувствахме добре
ето ме сега един от лудите
с голямото празно сърце.
Вървя като проклет.
Мъртъв във подбудите.
Нямото скално парче
(като неизхвърлена смет)
отлъчено обречено
дочува смътно отдалече звуците
от теб,
ангелче със струните.