автор: mila_nejna

О-о-о-о-х-х-х! Жива ли съм още?... Главата ми ще се пръсне... Сестро, ти ли си?... Кой ден сме? Свършиха ли вече тия празници?
Оххх... слава тебе, Господи! Аман от празници, сестро, аман... Аман, сакън, байгън и моля - мерси... сандърдисах са, сестро! ПиснА ми! Ник`ви празници повече! Не ща и да чуя!!!

То като са рекли празници... все едно краят на света настъпва, сестро - масова лудост обхваща всички и всичко живо се юрва да се весели. Аз пък с моя пусти късмет съм ги нанизала... то не бяха именни, рожденни дни, Коледи, Хануки, Нови години... Защо Нови години ли? Тя годината си е една, ама ние я посрещахме най-малко 10 пъти - да сме солидарни със всеки часови пояс... До десетото наздраве се държах, сестро, но след това... О-о-о-х-х-х!

Зле ми е, сестро, зле... много зле... Главата ме цепи, а и ти, сестро, не можеш да застанеш на едно място - все трябва да мърдаш напред-назад! Не мърдаш ли? Е, значи още ми е мътно в главата... Така се надявах на спокойни почивни дни, а тя каква стана... Бях решила, сестро - никакво трепане, никакво готвене, чистене, пране - само излежаване, тук-таме секс и мързел... Нищо няма да им стане, сестро, за няколко дни, само дето аз ще си почина... Е да, ама не! Моя още първия ден започна да ме гледа изпод вежди. Гладен бил, то не можело така - празници били, редно било И да се хапне. И аз това му викам - празници са, значи редно е И да се почива. Един път ще изкара без да яде, сестро... Ми то каква полза от това ядене - гледай ги другите - всеки пъшка, охка, че е преял, болят ги стомасите, в столовете си не могат да седнат след празниците, само се оплакват. Ще му спестя това страдание! И без това откак се ожених за него 15 кила е наддал, сестро... Време е да помисля за неговото добро... И като започна едно мрънкане сестро... че не бил на 20 години, та все в леглото да го държа, че гладна мечка хоро не играела... Номера, сестро, номерА! Най-накрая го удари на молба - поне една новогодишна баничка да съм му спретнела, ей тъй, за адет. Ми добре, като е за адет, да съм и аз като хората... Направих му, сестро, и такива късмети врътнах... Нали си ме знаеш, сестро, каква съм пуйтеса по душа... Седнахме, сестро на трапезата в новогодишната нощ, посрещаме Нова след Нова година, и в промеждутъка ми вика:

- Жена, айде дай едно парченце баница, та да замезя...

Врътнах, сестро, тавата, извадих му най-апетитното парче, и той се нахвърля, ама като невидял се нахвърля, сестро... По едно време взе да се одъвква, да се дави, попсува малко, все едно не знае, че в новогодишната баница се слагат късмети и вади от устата си листчето:

"И миналата, тази, че и догодина,

все женен си за същата гадина!"

Така се намръщи, сестро... буреносен облак ти казвам... Ама и на мен ми олекна - каква лека ръка имам, сестро, можеше тоя късмет и на мен да се падне... Взимам си и аз едно парченце, ама понеже не съм абдал като него, вадя си късмета предварително. А там пише:

"Любов ще срещнеш - снажен и богат,

на туй отгоре - два пъти по-млад!"

Посиня, сестро... позеленя... Да не го бях чела на глас, ама... Като се амбицира, че като почна баницата наред... Вторият му късмет се оказа:

"Ни слава, ни богатство ти се пада,

жена ти е единствена награда!"

Какво лошо имаше в този късмет, те питам, сестро? Нищо, нали? И аз това викам, ама очите му се наляха с кръв, и взе да рие на едно място като бик пред тореадор. Внимателно проследи на мен какво ще ми се падне, а то беше:

"Все стилна и красива си, обаче

ще носиш най-последното Версаче!"

Освен да рие, сестро, започна и застрашително да пръхти, добре че се разсейваше покрай наздравиците за настъпващата Нова година в Китай. При поредното отчупване от баницата, сестро, нали го знаеш какъв е будала, си изкърти горен ляв кътник. Паднала му се паричката - не знаел, че освен късмети в баницата се слагали и монети... Представяш ли си, сестро? Простотия! И аз какво съм му виновна? Вместо да ми благодари, че му спестих толкова пари за зъболекар, хукна да ме гони около масата... хм... не да ме целува, явно... Добре, че в това време настъпи Новата година в Русия, та след наздравиците и химна се разчувства и като че ли му поолекна малко... Ама и аз, сестро, къде ми беше акъла да извадя нов късмет...

"Здрава и щастлива, без следа от нервен тик,

през новата година ще ти намига Романтик!"

Тук, сестро... или настъпи десетата наздравица, или моят ме стигна и изтрещя с нещо по главата, та не помня нищичко по-нататък... На другата сутрин, явно поуспокоен, ме бута:

- Стани, жена, да те сурвакам!

Такава сурвачка ми беше приготвил, сестро... Каква ли? Не питай, сестро мила... Все едно не знаеш... Сурвака ме, сестро... навсякъде ме сурвака... по много пъти ме сурвака... и през цялото време нарежда:

"Сурва, весела година!

Да расне борче във градина!

С приключение или пък три,

с разюздани закачки и игри

кой ли ще ме възнагради?"

Чак се учудих, сестро между сурваканията - ми той много поетичен станал! Каква сила на мисълта, какво вдъхновение! Прехласнах се сестро, така ми хареса, па като се умори той да ме сурвака, аз го почнах:

"Сурва, сурва, весела година!

И тая нощ Снежанка те подмина!

Затуй - да ти е яка таз гърбина -

да рАботиш по мен като за трима!"

Между сурваканията, сестро му викам: "Златце мое, откъде извади таз поезия? Чу я отнякъде или си я измисли?" А той, сестро, бавно ми намига, първо с едното, после с другото око, па накрая и с двете и отговаря: "Разбира се, че аз... Не знаеш ли, че живееш с романтик?" Тук, сестро, снова патеряла сознании... изгубих съзнание тоест, и аз не разбрах от какво - от сурвакането ли, от шока на разкритието, или пост-алкохолния делириум ...

Добре, че дойде, сестро да ме освестиш... Така си мечтаех, сестро, за спокойни празници, а то... какво се получи... О-о-о-х-х-х! Главата ми... ама то да е само главата... Как боли...!!! Аман от празници, сестро! ПиснА ми! Не ща и да чуя за празници! Та за какво дойде, сестро? Да ме питаш защо ме е нямало на именния ти ден? Станало ти ясно вече? Ох, прости ми Васе, сестро, покрай тия празници съвсем забравих... Нищо - ще ти се реванширам - догодина ще ти напиша късметите за новогодишната баница! Не щеш ли? Що така бе, сестро?...