автор: Carrie

“Стената висока, измазана
в желязна прегръдка те обхваща…
И всичко е само фантазия…”

Ето този текст от песен на Пинк Флойд е първото, което ми идва на ум, всеки път когато се замисля за себе си и за останалите хора.
Не, тези останали хора изобщо не са обект на моя интерес, просто няма как да ги избегна, докато разсъждавам за връзката между себепознанието и общуването с околния свят.
Ще кажете, че на пръв поглед горния цитат е съвсем неуместен, че смисълът му няма нищо общо с това, което се очаква да напиша. Но ако го пречупя през своето виждане... всъщност нека говоря обобщено...

Още от най-крехка възраст ние се срещаме с най-различни хора. С някои от тях оставаме свързани за цял живот, други отстраняваме от живота си. Одобряваме една част от всичките си познати, а другите уж игнорираме. И започваме да пишем сценария на живота си - като даваме главни роли на онези "одобрените", но не пропускаме и онези "игнорираните"... За времето от написването на първото изречение в сценария, до неизбежния край - слагането на точката след последното изречение - ние би трябвало "да опознаем самите себе си в досег с другите". Така е нормално. Така е общоприето. Но във века, в което живеем, с хората, които ни заобикалят това "нормално" вече не е съвсем такова.
Да общуваш с другите хора без предразсъдъци и задни мисли вече е несериозно и даже смешно. А знаем, че ако искаме да опознаем себе си чрез тези други хора, най-важно е да наблюдаваме отношенията помежду си.И ако не сме искрени, то поне човекът отсреща да е такъв – нещо почти невъзможно. Важно е да оценяваме постъпките си в различните ситуации, да премисляме взаимоотношенията и какво ли не още. Цяла система от сложни действия и размисли, които ако последваме ни повеждат по пътя на мъдростта, т.е. себепознанието. Но какъв е смисълът и къде се озваваме, ако всичко е изградено върху лъжи и лицемерие?!

Понеже желанието за себепознание все още занимава всички, естествено хората са открили и друг начин да разберат себе си. Отново с наблюдение, но от по-различна гледна точка. И до този начин те са стигнали, тръгвайки по същия трънлив път на общуването с останалите хора

_____

Докато изготвяме сценария на собствения си живот, прекалено често срещаме трудности, разочароваме се многократно. И уж вдигаме глава, за да продължим напред... а вътрешно все по-силно усещаме желанието да се застраховаме от неуспеха и грешките в общуването, да не бъдем зависими от другите. Да изградим стените на високата кула, откъдето ще можем да наблюдаваме околния свят, и на базата на сравнение да изучаваме себе си… Толкова е лесно - при всяко разочарование всъщност поставяме още една тухла, бързо изграждаме първата стена на кулата, после втората, третата, четвъртата. Психиката ни гради строеж, на чийто връх има място само за един човек, принудил сам себе си да остане горе завинаги.

Някои го наричат саможивство, други просто го отричат, без да пояснват защо. И сигурно са прави. Ала те все още не са се озовали там горе, на върха на кулата, А там всичко е доста по-различно. Оттам можеш да гледаш действията на другите, и да се запитваш как би постъпил ти самия. Да изучаваш чуждите характерите, и така да откриваш нови черти от своя характер. Там горе намираш време да се докоснеш до отдалечените кътмета от душата си и да размислиш отново и отново...

Разбира се, всичко описано до тук е съвсем образно. Хората не се покачват на многоетажни кули и не гледат с бинокли какво се случва долу в ниското, или на съседната кула. Нито пък се хвърлят от кулата си, когато решат, че всичко е безнадеждно...
… Е, поне не можем да видим всичко това с очите си, нито да го прочетем във вестника. Но кули има – в света, които е изграден от съзнанието на всеки един човек.
А извън този свят времето тече, дните ни са заети с какво ли не, съдбата ни среща с още нови хора. И ние си говорим, обменяме идеи, помагаме си или си пречим. Но всичко са просто думи, независимо дали са подправени тук там с нищожна доза искреност. Все пак тя е недостатъчна.

И последно – да поговорим за онези, които все още не са изградили своя кула... Те или не са се оплели засега в мрежата на саможивството, или пък още са в процес на строене. Но някои ден хората с кулите ще надделеят. Те ще осъзнаят, че
дОсега с другите, е просто театър. И макар, че театъра е велико изкуство, то е съвсем несъвместимо с изкуството на себепознанието!