автор: ESEN

Небето се облече във дантела -
през мрежата посипа леден прах.
Танцуваха навън снежинки бели,
ловяхме в шепите небесен смях.

Разсипаното бяло ни увлече,
и в миг покри и грижи и тъга.
Оголената есен се облече
във пухкавата дреха на снега.

Подскачаха премръзнали врабчета,
уплашени, че ей тъй - без храна
ще станат на снежинки те, и ето,
ще побелее цялата земя.

А бялото искреше и блестеше
с усещане за нежна чистота.
Под снежната завивка тихо спеше
в очкване на нея - пролетта...