автор: Vesta

Спомням си как се ожених.
Той беше (и продължава да е) мъжът, с когото никога не бих искала да бъда.Нищо лошо не мога да кажа за него.Нищо по-така, което да обясни защо не го харесвах.Просто нямаше химия между нас.
По-точно, моите химични елементи изобщо не се съединяваха с неговите.
Но това не му пречеше една година да ме ухажва.Тъпо и упорито.
Ние нямахме връзка.Аз тъкмо преживявах края на първата си любов.Той, захласнат по мен, прекрати дълго съжителство с друга жена.
Разбирах го добре.Бях младо и доста апетитно момиче.
Но той не ме разбираше.Беше по-голям от мен и не можеше да разбере, че аз исках да изживея момента.Бях местната красавица и крилата на вятърничавата ми фантазия ме рееха високо в небесата.
Защо не?Бях млада, здрава, красива.Даже коефициентът ми на интелигентност беше прилично висок.Исках да покоря света.Не да се заробя в брачни окови с него, както искаше той.
Не след дълго се оженихме.Без логично обяснение.Колкото и интелигентна да бях, не можах да обясня защо.Разбира се, за оправдание мога да разкажа сърцераздирателната си история за това, как след бурен скандал с родителите ми, останах на улицата.Напуснах ги с гордо вдигната глава, пълна с покъртително невежество.
Живях при приятели, когато той ми каза:
-Защо да не заживеем заедно?Така и така няма къде да отидеш.Тези хора няма да те търпят дълго.Аз ще се грижа за теб.А ти полека-лека ще видиш, че не съм лош човек.Може и да ме заобичаш.Нека да опитаме, а?
Захранена с фалшиви идеи, безпочвена вяра в светлото бъдеще и тотална безотговорност, аз се съгласих.Съгласих се с тайната мисъл, че е само временна мярка.Когато се съвзема ще му кажа:
-Е, опитахме, но не се получи.Какво да се прави.Такъв е животът.Хайде, чао и всичко хубаво!
И ще бъда свободна.Ще докажа на всички, че мога и сама.Ще си намеря хубава работа.Първоначално ще си наема, а по-късно ще си купя жилище.Ще се влюбя в мъж, който също ще ме обича.Хубавото е пред мен.Току-що бях завършила гимназия и всичко ми беше ясно.Очаква ме живот като в приказките.
Но, както е казал поетът, приказки съществуват само в приказките.
И така, докато планирах внимателно невъзможното си бъдеще, аз забременях.Не, че имах впечатляващ полов живот.Любих се с него веднъж...и ето, на!Стана каквато стана!Заченах нов живот...То, аз моя си не бях оправила, ама друг ще създавам!
И сега няма мърдане.Сватбата е просто задължителна.Всички приготовления са в ход.Неговите родители примират от щастие, а моите са напълно сломени.А аз?Аз прегърнах идеята, че съм силна и мога да се справя с всичко.С това мото тръгнах напред.Избрах си рокля-голяма и бяла като сметанова торта.Декорирах поканите за сватбата-розови и романтични, като че ли ще празнувам голямата си любов.Моделирах си букета.Красив като детски смях...нали съм нещо като майка вече.Подготвях се за деня, за който всяка жена мечтае.Залисана да градя измислици-премислици, изобщо не забелязвах „дребните” детайли, че съм сама.Че най-близките ми хора са нещастни.Че във „великия”ден ще бъда без роднини и приятели.Всички ме бяха игнорирали, защото самата аз ги бях отхвърлила.
Много важно!Те ще видят!...Пък и като се замисля, той не е съвсем за изхвърляне.Може би наистина ще го заобичам!Но, нали ще си имам детето.То ще ми е всичко.Старите блянове за блясък и слава се сгромолясаха и аз намерих нова цел-ще бъда майка!
Внезапно цялата ми система за самодоказване придоби нов, по-възвишен характер.Забравих глупостите, които сътворих с невиждан талант.Въздигнах себе си на пиетдестала на „Самоотвержената Аз” и с открито чело се подготвих за нов живот.
В сватбения ден изглеждах щастлива.Обградена с внимание и възхита, любов и преклонение, не забелязвах, че всичко е една голяма лъжа.
Лъжа, с която живях две години.
И се разведох.
Простих на себе си за потресаващата ми тъпотия, прегърнах родителите си и се посветих на дъщеря си.Дадох й много.Включително всичко, което на мен ми е липсвало.Давах й, без да я питам дали го иска.
Сега е голяма.Красива и интелигентна.Момиче, което иска да гради живота си само.Момиче, което ме отхвърли с любов.Момиче, което утре ще се жени, облечено в бяла сметанова рокля, украсено от красив булченски букет.Момиче, което зачена нов живот.Момиче, което ще бъде само на сватбата си...
Само се питам, дали така ще стане и с нейната дъщеря.