автор: sineva

Където и да ида по света-
при първия ти повик-
ще се върна -мой роден край!
И твоя ще съм!
А спомените пак са в мен..
И започвам да прелиствам
надзвездната книга..
Отваря се ден-който залез не знае..
                 ВЪРХЪТ
Усмихваш ми се-и ме зовеш..
Пътеките са стръмни-
но природата ми помага..
Дърветата разперват ръце и ме галят..
Боса съм-стъпвам в тревите росни-
а билките даряват ме със чар и аромат..
Птиците пеят Божествени песни..
Две сърнички ме гледат плахо-
но не бягат-вярват ми!
О- връх-така красив и горд си!
Обгръщаш ме със въздуха край мен..
А небето ти е толкова синьо?
И само орелът-царят на птиците-
смущава ти покоя..
                 ХОРАТА
Те толкова са мъдри и добри..
Те казват ми:
И нека се обичаме като братя-
защото злобата и завистта
разпалват въглени в душите ни-
а те много парят..
Защото човек е като росата-
сутрин я има-а вечер- вече си е отишла..
                 РОДЕН ДОМ
Отварям портата..
Ах-как ухаят цветята на мама?
Прекрачвам прага..
Боже- каква топлина-а няма камина?
Баща ми вестник си чете и търси светлинката-
за да узнае бъдещето на децата!
А майка ми -терлици ми плете-
за да ме стопли..
Където и да ида по света-
ще се върна-мой роден край!
И твоя ще съм!