автор: dara33

Тя струна бе под моите милувки.
И плач, и смях безумен беше тя.
Живееше тя само от целувки,
от песни и от мирисни цветя."
         К. Христов

Сега искаше да я изненада. Струваше му се, че една подарена хубава емоция от негова страна нямаше да навреди на отношенита му. Даже напротив- щеше да подейства стимулиращо и приятно на "пеперудената" му жена. Е, поне се надяваше на това. Надеждата му да изтръгне признанието, че тя го обича от устните й не го напускаше. Искаше тя да каже- обичам те...но тя никога не казваше нищо. Любеха се със страст, но никога не си позволяваха да говорят за чувства. Тя беше пожелала това и той не посмя да й каже какво чувства и още по- малко колко се измъчва от ревност сякаш има още някой, който присъства в сънищата й и между тях.
Така и не й каза. Мечтаеше тя да направи признание и реше да я провокира по един романтичен и приказен начин. Отиде в дома й преди нея. Напълни ваната с топла вода и разля аромат на праскова. В този аромат винаги намираше нещо въздействащо и секси. Запали свещички и подготви една скромна и апетитна вечеря за след това. Бутилка шампанско и плодове за десерт след увертюрата. Тя дори и не подозираше какво й се готви. Прибра се носейки наближаващата вечер скрита в косите си.
Беше видяла, че свети. Той беше изпреварил прибирането й от работа. Усмихна се на нетърпението му. Когато влезе усети аромат на праскови още от входната врата.
-Тук да не е станало градина? попита тя.
-Има прасковена вода за теб ела, чака те.
И той я поведе към онзи храм в който се бяха любили преди. С бавни движения започна да я съблича. Тя се остави на ръцете му. Разкопча копчетата на ризката от коприна, после свали презрамките на сутиена и премина към полата и остатъка от дрехи по нея. Сваляше всичко бавно и галейки тялото на жената.
-Сега ще се отпуснеш тук във ваната, а аз ще те галя...
Така каза той докато снемаше бельото от нея. Тя остана гола под приглушената светлина на крушката в банята. Той подаде ръка на жената. Помогна й да влезе въте и тя се потопи във водата от прасковено ухание. Притвори очи от изпитващата наслада. Той седна на ръба на ваната. С бавни движения започна да разтрива гърба и раменете й. После ръката му премина нежно към гърдите й. Галеше я. Тя отпусната в топлата вана попиваше ласките му като доказателство за любов. Тръпнеше от удоволствие под ръцете му.
"Най- силните и нежни ръце на света" -така мислеше тя докато той галеше плъта й. За миг я проряза мисъл за другия, но тя веднага се постара да я потуши оставяйки се на ласките.
Остави се на вълшебното усещане което ти дава ласкавата ръка с трепетни пръсти. Той не бързаше. Едната му ръка влезе във водата. Намери обичаното от него местенце и го загали с пръст. Беше влудяващо и нейната възбуда нарастваше. Той виждаше и усещаше това. Всяка нейна въздишка беше породена от вълни на удоволствие. Всеки стон беше роден от страсти. Не спираше да я гали. Първо искаше да я доведе до ексатз само с ласка. Тялото й преживя разстърсващ оргазъм там под водата породен само от ръката му. Той гледаше реакцийте на жената. Нейната възбуда го възбуждаше до краен предел. Твърд и готов за акт на покоряване той влезе във ваната. После целуна жената и с бавни жестове влезе в нея. Тя извика. Обичаше да го усеща в себе си. Обичаше да влиза в нейната плът и да се сливат до достигане на светлини.
-Да искам те. Да...да...а той неспирно потъваше в нея. Беше приятно и топло. Аромата на праскови и приглушената светлина на запалените свещи въздействаха приказно върху телата им.
Там във ваната телата им отпиваха от сладостната и отровна страст. Силно и бурно той се изсипа в нея. Семето му попадаше в почва която жадуваше живот. Той дори и не подозираше това. Просто вълната на удоволствието беше повече от най- големите му оргазми дотогава. Целуваше я и не спираше да повтаря:
- Обичам те, обичам те, обичам те...
Тя го галеше и не казваше нищо. Този път не го спря. Явно желанието му да изкрещи тази дума беше победило дори това, че тя му е забранила да изрича каквото и да е обяснение.
-После притихнаха. Той я погледна в очите и каза:
-Искам те завинаги!
-Сега съм твоя- каза тя.
-Ти чу ли ме? Завинаги те искам.
-Винаги не съществува- така каза тя.
После даде знак, че иска да излязат от вече поизстиналата вода навън. Първо излезе той. По тялото му се гонеха мехурчета от прасковени ароматени балончета. Тя излезе опряна на ръката му. Гледаха се изпитателно. Очите им изразяваха толкова много неща. Той погали с ръка лицето й. Единия му пръст прекоси устните й. Сочността им го покоряваше и правеше слаб. Усети тръпки по тялото й.
"Може би от студ или от страст?"- мислено попита себе си той.
После наметна раменете с бяла кърпа и отидаха да пият шампанско и да похапнат плодове. Тя обичаше и двете неща. Той знаеше какво обича тя.

"Тя не ми каза, че ме обича"- мислеше той и отпиваше на бавни глътки шампанското. Гледаше я и изпита болка в душата си. Сладостна болка и тъга по нечутото "обичам те".

Всяко нещо има своето време- така си помисли той преди да отпие поредната глътка от кристалната чаша.
Всяка нещо има своето време.



б.а. следва Телата / нощ двадесет и първа /