(Законът на джунглата )
Аз работя отдавна във джунглата – като неин стопанин,
но комарите хапят по цял ден, и има ловци.
Днес един изядеш – утре гледаш, че тръгнали двама!
А шебеците сочат те с пръст, и крещят. Подлеци!
Отвратителна сган! Не случайно са станали хора.
По добре да съм червей, отколкото долен маймун.
Лесно спориш със силния, седнал на клона отгоре,
щом да спориш очи във очи нямаш сила и ум!
Титуловат ме инак. Ласкаят ме. Бил съм на джунглта цар.
Ала слонът е прав - по законите цар сред животните няма.
- Виж хиените - казва. – Страхливи, но зли и коварни.
Гадни твари! Нападът те в глутница, и побеждават с измама.
Да-а... От време оно всеки в джунглата става за лов
и храна от мига, в който още не се е родил.
Ти си тръгнал да пиеш вода - и во век и веков -
търпеливо издебнат от тъп като пън крокодил.
Та дори да изглежда, че спя - вечно нещо кроя,
па дори и с присвити очи, ала никога спейки.
Тук под лист и под къмък те дебне отровна змия,
и в тревите, и в нежния цвят на зелените вейки.
Аз не вярвам на думи. Не вярвам на външния вид.
И едва ли хиените ще ме дочакат, за да ги нахраня.
Удрям винаги пръв и убивам. Докато не бъда убит
като роб на закона във джунглата. И като негов стопанин.