автор: Djein_Ear

Тя е само началото в мене.
С нея ти дойде, и си тръгна.
Есенна, страстна и нежна...
среща спонтанна, и влюбена.
Зима е, падат снежинки,
и рисуват стъклата в забрава.
Тъй далеч си, а ласки
още ми шепнат красива омая.
Аз ги рисувам във мислите,
и не искам да вярвам,
че са си тръгнали от очите ти,
във които в съня си потъвам.
И добавям нюансите цветни
с епизод от красиви желания,
дъх стаила в минутите нежни,
вече спомени, и въжделения...
Тя е само началото в мене
срещата - невъзможна любов,
на която рисувам платната
в цвят от слънчев, и топъл зов.