автор: glishev

ІV.
Словното свое богатство отключи
вождът достоен и тъй му отвърна:

"Гаути сме ние, на Хигелак служим -
той е владетелят в края ни роден.
Сигурно знаеш баща ми по име,
Егтеов Храбри, прочут надалече.
Многото зими превиха врата му,
старост от белия свят го отнесе.
Мъдрите хора все още го тачат,
спомена пазят и свои, и чужди.

Бързаме ние към краля ти властен,
търсим сина на преславния Халвдан,
щит за народа. Ти пътя кажи ни!
Идваме ние по работа срочна;
няма да крия, че властника дирим.
Ти ще ни кажеш дали е туй вярно -
чухме, че черен, потънал във кърви,
демон-убиец гнева си засища
в датски предели сред нощ непрогледна;
ужаси сее и жъне злодейства.
Ето, със доблест в сърцето си мощно,
помощ на Хротгар аз нося, и сила.
Нека морето завряло от грижи
да се отдръпне със отлива хладен,
Нека и кралят врага си надвие,
ако на мъките съден е свършек,
ако за мир е настъпило време.
Иначе дълги години остават,
с мъки изпълнени за господаря,
дор се издига на хълма високо
залата златна, във кърви обляна."

Коня си яхнал, отвърна му стражът:
" Който е мъдър, претегля в ума си
своите думи, делата си също,
ако добро да извърши замисля.
Виждам, дружината ваша ще бъде
с радост приета при кралските двери.
Тъй че вървете, с оръжия славни,
следвайте пътя, от мене посочен.
Ето, ще викна аз своите хора -
нека да пазят тук кораба вярно
от врагове, дотогава, когато
пак по широката водна пустиня
ще понесе храбреците свирепи.
Тръгнаха бързо навътре в страната,
корабът техен на пясъка легна,
вързан, зачака ги там да се върнат.
Грейнаха шлемове с чудна украса:
златни глигани, настръхнали страшно.*
Смело вървяха героите млади,
скоро видяха двореца на краля -
с порти широки, богат и просторен.
Хротгар живееше, мощен владетел,
в дом, който нямаше равен по хубост:
покриви златни блестяха над него,
та отдалече се виждаше ясно -
никой владетел днес няма подобен.
Верният стражник чертога посочи,
право към стряхата на храбреците*
гаутите прати, обърна си коня.
И се сбогува със думи достойни:
" Тук ви оставям и нека ви пази
Господ във вашите подвизи дръзки.*
Връщам се вече назад, към морето -
зорко да бдя над скали и талази."

V.
С камъни бели настлан беше пътят,
водеше право към кралските двери,
дето васалите верни седяха.
Ризници светли блестяха красиво,
пееха звънко халки от стомана -
в крачка на воини силни люлени,
докато те към чертога вървяха.
Стигнаха вече и ето че, морни,
дълго над морските бездни летели,
щитове тежки опряха в земята;
там, край стената висока на краля
свойте доспехи железни свалиха -
с копия славни прекрасните гаути
бяха дошли във пределите датски!

Воин, застанал край портата здрава,
мигом попита кои са дошлите:
"Своята родна земя ми кажете,
копия остри отде сте донесли,
шлемове страшни и бляскави брони?
Аз ще вестя на владетеля Хротгар.
Равни на вас по достойнство и гордост
нивга не съм по земята съзирал;
ясно, че идете с храброст в сърцата
и че не сте бегълци от дома си."

Думи такива му вождът изрече,
отговор царствен веднага му даде:
"Ние на Хигелак хора сме верни,
Беоулф, знай пък, е моето име.*
Краля ти търся, аз идвам при него,
ако е склонен да чуе речта ми."

Улфгар Датчанин* със мъдрост прочута
тъй отговори, достоен във слово:
"Ето, отивам при Скилдинга* щедър,
властник, що пръстени често раздава;
вярно пред него за вас ще разкажа.
Сетне веднага назад ще се върна,
кралска повеля донесъл в ума си."

Бързо тогава при трона отиде,
дето седеше достойният Хротгар,
стар, беловлас, а край него - придворни.

Улфгар, вратарят чудесен, застана
право пред датския крал и продума:
"Чуй, господарю, дошли са при тебе
воини смели, преминали с кораб
морските бездни, и гаути са всички.
Беоулф вождът им, знай, се нарича.
Нека да влязат в дома ти открито -
вслушай се в тяхното слово правдиво!
Вярвам, че те са безстрашни във боя,
води ги мъж, на опасности свикнал,
който със сигурност ще ти хареса."

___________
Предишна част: Беоулф III
Следваща част: Беоулф VI и VII