автор: zima

Дали от виното
главата ме боли,
или от стиховете
ненаписани?
У мен се връщат
детските ми дни,
докато днешните
се скитат пак
отписани…
...................
Снегът вали, вали...
Застила всичко.
Земята е като една
огромна, обща,
светла къща.
Земята – бяло чудо –
е разцъфтяла цяла
и в зимната одежда
пременена,
изглежда тъй чиста,
тъй одухотворена!
………………………
Припомням си
шейните дръзки
по склона заледен -
летят на прав ход,
срещу вятъра,
от нищо несмутен.
Виждам
изтеглянето бодро-
към началото –
дори и уморен….
И да се преобърнеш,
беше просто…
................................
Бяха човеците ни снежни -
(до един!)– дошли
от приказки добри.
Родени бяха
от общия ни труд,
от нашите,
от общите мечти.
Припомням си игрите
с топки сняг…
Пак имаше
коварство,
ала не и страх!
И смях,и смях, и смях…
………………………….
Приюти ме, детски спомен!