автор: milcho

На Митко-ДИД666
и на Зоя

Момичето което ме прегърна,
И с пръстите ми рошеше косите.
Случайно днес едва, едва се върна,
надвеси се в съня ми без да пита.

Ах как ми трепваше тогаз сърцето,
когато тя ми казваше, -Любими,
до гдето тупка в теб детето,
помни, че мен във тебе ще ме има.

Годините препуснаха стремглаво,
И аз след тях се насам-натам лутам,
момичето стоящо там от ляво,
не ме последва, и защо, не питам...

И днес отново се яви като икона!
Изгаряща, и ярка, да ме види....
Рисувана в душата ми Мадона.
Момичето отдавна си отиде.

02.01.2008 04:19 ЕЕТ София, Зоя. "Лале-Уъалле"