автор: prizracheto

Навън е тъмно, а звезди не светят
на небето!Дори я няма нашата луна!
И сякаш самотата броди по улиците
неприветни запътила се към моята врата!

Но няма да я пусна, защото си
в сърцето ми!И тъгата ще държа далеч!
И знай, дори и да заспя сама,
аз нося огъня на твоите ръце!

Днес тръпне в мен чувството неудържимо-
любов наричаме го хората!
И ти виновен си за всичко,
и дори приел си ролята!

Онази роля, дето вечно ако искаш ще
играеш- на мой любим и спътник във
живота!Лека нощ сега ти пожелавам,
дори самотна...Толкова самотна...


На Стаси