автор: Evanescence

Няма ехо от думите ти.
Няма дори тишина.
Безлично гледат очите ти.
Сама съм. Напълно сама.

Самотна да пълня ръцете си
със ситни, разбити стъкла.
Да слушам да чуя сърцето ти
спокойно да бие в нощта.

Капачки от стари бутилки,
кутии от стари писма.
Висящи изтрити усмивки
в изкрящо синя тъма.

Тлеят след тебе следите,
въглен остава от тях.
Безкрайно далече са дните
когато ехтеше тук смях...

На друга си дал любовта си.
С друга - по нашия път.
И срещам те само в съня си.
И никога вече отвъд...