автор: penkastefanova

Хладилникът- пълен със студ и „добри пожелания”
и ние самите- хладилници, пълни със студ:
ръцете, лицето, сърцето, гласът- порцеланови.
Извайва от лед по стъклото болезнен етюд
за зимна картина големият маестро – Зима.
И ние сме студ, с аромат на добри намерения:
полуфабрикат от флуиди, ферменти, ензими-
така съвършеното Божие земно творение
големият маестро вае шедьовъра леден.
Хрущи и проскърцва, и стене нощта безпъртинена
и трака със зъби рогцето на месеца бледен.
Треперят висулките, зъзнещи щрихи в картината.
Висулките зъзнат- антени надолу насочени,
един по един се превръщаме трайно в антени,
когато прозвънне шейната на Нейно Височество
и свърне пред прага – шейната с обратно звънтене.