автор: penkastefanova

Какво от това, че- да кажем- е Нова година?
Не беше ли нова и тази, която приключи-
за детето с балончето, дамата, господина-
онези- с надеждите? За безнадеждните случаи,
които в познатия въздух все пак пребивават,
/Докато в един миг си станат взаимно излишни/
За Нова година тържествено разхубавяват
с варак и гирлянди нещата си старогодишни.
Бенгалския огън- същински салюти! Искрите
Напомнят за друго- далечно и празно огнище,
смълчано зад снежни гори, зад баирите скрито.
Там паяк снове светли нишки в невидими нищелки.
Щастлив дървояд се гощава с кросното и стана,
родата му хруска възторжено вехтите ватали…
От стари и нови години единствен остана
изкусният червей- предтеча на всички ваятели.
Наздраве за него! Пренесохме в жертва елхите!
Човекът и днес, както винаги жертва невинност
пред друга невинност, която го гледа с възхита.
А после преглъща вината с въздишки и вино!