автор: sradev

Думата дупка не прави, но тежко му, който я няма.
Поговорка на младите дупки

Бях се наплюскал със знание та ми стана байгън и се запътих към реката да се облекча. Не щеш ли - нападна ме стадо подивели думи.

Първо нападна ме изотзад един измършавял син-зелен "Дълг". Опитвам се со кротце, со благо, казвам му заклинанието Убунту, ама дълг от дума не разбира, гризе ме и гризе, па и ме соли - за вкус. Да сме яли с него тая сол - не си спомням.

Ха да се отърва от него и отнякъде ме сгащи жълтото му братче "Добро". То така му викат, ама като ме замлати по главата - като маче у дирек. Вадя аз тапии, от седем кладенеца, със седем печата с по седем подписа на съдници, викам му "Не си прав"...

И кой ме би по главата да викам "Правдата". Че като изникна правдата пред мене, една ядосана, цялата се зачервила като домат, като ме срита - чак звездите на третите петли видях. Уплаших се не на шега. Тя тая правда от коя ли галактика се е довлякла. Щото добре си знам, у нашийо свят правда нема. Па и нема заклинания за нея. Извадих двойният тракийски меч "Интеграл" и започнах безразборна сеч.

Сека ги тия подивели думи на две на три, а те пак се събират в още по-диви. Изникна някакъв си сив Правглъд, дето нито в тая нито в оная земя се среща. Много див - хем псува, та реже ушите, хем хапе, хем рита. Като че ли е от рода на оная шантавата Операционна Система.

А на мен амунициите ми се свършват, притъмня ми пред очите, съвсем ми прилоша и повърнах цялото знание. Олекна ми. А те се оплетоха в борбата си с предъвканото и ослюнчено знание. Така е - колкото и дива да е една дума все ще се намери знание, което да я обърне наопъки.

Така и ви думам - дума от дума не разбира, а от дума на дума подивява.