автор: hekata_5

Забивай се дълбоко, любима моя!
Изтрий сълзите от очите ми и сложи на уморените клепачи вечен покой. Забивай се дълбоко, мила моя – копнея хладното ти тяло да промуши топлото ми сърце. Забивай се дълбоко, любима моя, защото той е далече и дори няма да разбере.
Заклевам се в любовта си към него и ще те обгърна с ръце. Заклевам се, че ще ти дам да пиеш от кръвта си и ще напоя с нея земята.
Забивай се дълбоко, любима моя – знам, че ще ме боли, но си струва. Ще се отпусна на тревата и ще заспя вечен сън, в който той ще е до мен и ще ме целува както тогава. Забивай се дълбоко, любима моя. Не се страхувай да ми отнемеш живота. Без него той не струва нищо.
Забивай се дълбоко, любима моя. И виж – алените вади вече текат по мен, пръстите ми се отпускат и те оставят сама. Усещам как се стопляш. Сетен дъх поемам и бавно издишам. Олулявам се, очите се затварят... потъвам в нежен мрак и забравям всичко.
Забих те дълбоко, любима моя! Останах сам в студа на самотата. Сега оставям на него... споменът.
Забих те дълбоко, любима моя. Обичах го с цялото си сърце и ще го обичам и отвъд. Обичам го с цялата си душа. Ще го обича тя и във Вечността.
Забих те дълбоко, любима моя. Прости ми Боже, че го сторих, но жив да съм е грях, щом не е той до мен.
Забих те дълбоко, любима моя. Прощавам му и обичам го.
Забих те дълбоко, любима моя. Вече и аз съм като теб – студен.