автор: veniamin

Две жени в теб ме гледат, като счупено огледало.
В стъклата на сънищата ти съм порязан. До бяло.
Между тях има процеп, като космос голям,
там са моите рани – в горещия храм.
Там, в утроба червена, където всичко гори
с пламък син и извират непорочни води,
там, където падат звездите и слънцето спи,
там, където угасват нажежени мечти.

Две жени път ми правят, навътре, към теб.
Сред море от забрава, аз съм уморения Феб,
който опъва тетивата на своята страст,
а стрелите пронизват бездънната паст.
И се лутам, кой профил е по-съвършен,
кое парче огледало е точно за мен?

Две жени ме объркват с този единствен анфас,
дано между тях е само моето Аз.