автор: azz

Морето е истинало докосване
полупрозрачно, с цвят на влюбване,
със дъх на кожа,
от която си изгребва тяло.

Русалките благоприлично инкрустират
гърба му с люспи- сребърници и жълтици,
за да си купят суша - в нея да потъват
до първите си мускулни прелюдии,
а после да протягат стръмни пръсти
към мократа невинност на живота.

Морето заприличва на вретено
с последната дъга над хоризонта,
пресукана по облата му гладкост…

А спящата красавица заспива
убодена
от острото му лято.