автор: zdratch

Родопа била
красива девойка,
с душа чиста -
отворен прозорец
към светлото все,
в косите си вплела
от слънцето пурпур,
в престилката -
цялата цветна дъга.

Поискала тя
с гората по ръст да се мери,
изопнала стройна снага,
но боговете ревниво я спрели
и превърнали във планина.

Навела смирено Родопа главата,
ала в планинските форми
въплътила душа -
останала жива -
до днес я откривам
в картини, във песни,
в безкрайността.