автор: zima

Красива нощ!
В такава нощ не искам да те питам
защо те няма…
От тишината надничат ярките звезди.
Два бора пред прозорците се вричат
във вечна вярност.
Не аз и ти!
Път с пътя се пресича
и продължава да върви.
Пред мен от звездни мигове
прелитат спомени.
Топли устни до устните ми шепнат
онези чудни стихове…
Аз и ти!
В такава нощ не питам нищо.
И ако нощта задава трудния въпрос,
не отговарям
Любовта танцува вълшебния си танц,
а тишината подарява музика
от радост.
“Обичам те, където и да си!” –
сърцето продължава да тупти.
В такава нощ не искам да те питам нищо.
Красиво е! Не трябва да боли!
Нощ – птица!