автор: zima

Не се осланяй повече на мен, на музиката, плачеща в душата ми.
Разкъсах обръча на общия ни ден, сковал безсмислено сърцата ни.
О, днес светът е озарен от радостта на пеещи сияния!
Денят е нов и променен и грее със премяната на лятото!
Останах с теб във периода на мъртвото приятелство
заради живите си чувства, оградили мъртвото поле,
о, дадох ти най-силното, най-искреното доказателство
за верността си, за любовта на своето сърце.
Прелива живото във мъртвото и мъртвото със живия си глас зове,
но в зимата на твоите обятия не чух изобщо гласове!
Във зимата на твоите обятия – и дълга, и студена,
аз умъртвявах постепенно – премръзнала, незащитена…
Разбрах, борбата е излишна! Не оживяват мъртвите неща,
разбрах – не твоята любов, не теб, а себе си ще трябва да спася!
Не се осланяй повече на мен, на музиката, плачеща в душата ми!
Светът днес се събуди озарен от радостта на пеещи сияния!