автор: npoBpaTeHuk

Иван въздъхна.Дълго беше мислил какво да напише,а това което беше под ръцето му беше някак си сюрреалистично.

След като спечели конкурса за "Моето послание към звездите",
провеждан в цяла Европа и наградата му беше именно такава-да напише посланието си към звездите.Беше избран произволно заедно с още 500 души от общо 3 милиона записали се.Знаеше,че всеки ще напише за световния мир,за културата,човечеството и прочие.За това той реши да напише нещо различно-той реши да изпрати своите чувства.Наистина му се струваше адски тъпо да се опиташ да предадеш чувства,на нещо там далече,което дори не знаеш дали ще те разбере(въпреки че учените щяха да приложат ключ от основните математически равенства).Набързо прегледа отново посланието си-струваше му се някак си странно,че е написано от него.Имаше усещането че е
взета от някой филм или от книгата на някой от великите романтици.Бързо прогони тези мисли от главата си и изпрати текста на ESA.

Дни по-късно мощен радио сигнал беше изпратен от обсерваторията в Пуерто Рико.Заедно с милиардите битове информация за човечеството,посланието на останалите 499 души имаше и една изповед.Това беше историята на Иван от България,който никога нямаше да я сподели с други земни същества но беше решил да я изпрати към съзвездието Лира.Наистина това,което беше написал той нямаше аналог-то се отличаваше от останалите неща със своята искренност.Посланието беше следното:


"Докато не знаех какво е любов,си мислех че тя е нещо измислено и опошлено и че е нищо повече освен физическо привличане и сходни интереси.Тогава си мислех че любов няма,че всички песни,стихотворения са измислени просто за слава и пари,че всичко опира до нещо друго,но не и любов.
Случи се така че един ден осъзнах,че усмивката която ме е карала да се чувствам добре,страха от срещата на погледите и разговора,всъщност е било любов.През цялото това време е било любов,но просто твърде дълго бях убеден че я няма и малко трудно го осъзнах.Момичето което дълго време се страхувах да погледна вече си има приятел.
Пропуснах шанса,който не 1 път съм имал.Откакто осъзнах истинските си чувства(а ми беше доста трудно и болезнено!) се чувствам друг човек,колкото и тъпо да звучи това на някои.Просто света вече не е онова място на омраза,страх,алчност.Има едно нещо което наистина може би е силата на света.Любовта ме накара да забравя някои от моите безкрайни размишления за света и смисъла на живота,защото може би най-после го открих.
Мечтите за една невъзможна любов изместиха почти всички тъмни и злокобни мисли.Мисля,че съм достатъчно умен за да разбера че просто някои неща са невъзможни,но съм наистина опиянен от любовта.Не знам защо стана така с мен и защо изобщо пиша това,но се надявам по някакъв начин,някой ден да стане чудото.
Определено това което се случи с мен беше преломна точка в моя живот.Всичко ми дойде малко много и мисля че показах някои мисли и чувства които бях скътал дълбоко в мен и се съмнявах че ги имам,но наистина се случи.Тя ги създаде в мен,както искрата подпалва изсъхналата гора и огъня се разгаря още повече.Не знам дали това че съм влюбен има нещо общо,но за мен тя е принцесата от приказките,които са ми чели още преди да тръгна на училище-тя седи и заслепява всички останали чувства със своята красота.
Песните за любовта,които слушах преди сега звучат някак по-различно,като че ли са писани за мен.За несподелената и нещастна любов,за "малкия град,в който друго освен да се влюбиш
няма какво да се случи"."

След малко повече от 23 земни години,един разум щеше да чуе съобщението,дошло от една малка скала до едно малко слънце.Разумът щеше да разбере почти всичко за стотни от секундата-той беше мощен
суперкомпютър оставен от забравена раса.Стигайки до посланието на землянинът Иван,той щеше да получи нещо като грешка в своето могъщо АЛУ-той не беше програмиран да разбира чувства.В същото време на земята Иван се готвеше за поредното си съобщение към звездите.Този път той искаше да върне времето назад.Това беше неговата молитва към звездите...



Юни 2005