автор: penkastefanova

На луната върху сателитната тепсия
танцуващата Саломе - Земята луда,
поднесе ти главата на Месията,
човечество на Ирод и на Юда.

Над сънните ти пасбища и будни просеки
витаят младенците ти на екс изтребени.
За своето спасение- и зрънце просено-
Исус от своя Бог не взе за себе си.

Но ти потомство заслепено на Адам и Ева,
търчиш стремглаво към отсечката на здрача.
Окото на кръстителя те гледа гневно,
а твоето око- все в Саломе, под тюл прозрачен.

И жертвените агнеци- заради тебе- да извират
и да не си измиваше Пилат ръцете,
от кръста сне Варава, ти- слуга на Ирод
и ти напълни чашата с оцета.

Под Юдиното си дърво се мяташ.
А под тебе среброто- на въжето ти цената.
А Той- впил взор в далечното си, в своето наднебие,
крепи света на кръста си с везната.