автор: mor

Прозрачна нека съм,
такава ме поиска.
Лъжи пенливи
няма да измислям.
Не ме е срам,
че шест сезона обитавам,
това съм аз
и пролетите
и летата
все ти се отдавам.
Тичай без да спираш,
нозе не ще катуря да те гоня,
сълзи по детски чисти,
уморих се в нощите да роня.
Банални думи
все едно ти е дали долавяш,
душата мъкне бремето
на истина, която все намираш начин да проваляш.
Малко ми е студ,
по ъглите замръзвам често.
Виж, зад сенките душата ми стои,
а аз съм тук ...
Не е любов това,
а нещо по-зловещо.
Стените го долавят
и мълвят го нощем ,
като предани слуги на вещер.