автор: mor

Спри да ме бушуваш,
уморени са вълните ми.
Нозете ми те карат да мърсуваш,
желаеш ме заради всички истини.
Разпенвал си ме много пъти,
догонвал ме е в тъмното дъха ти.
Тялото ми си окрал невинно,
искам те
... в лятно
... в есенно
... в зимно.
Целият ще те превърна в пясъци
зная как процеждат се през пръсти.
Мразя нощем като чувам крясъци,
а невежите около мен започват да се кръстят.
Няма да продам душата си,
световете ми събрал си в меката си длан.
Животът ми дори на косъм да виси
заради любов не ще изпитам
... срам.