автор: BlackCat

Смехът ми изпръска новата ти риза,
а времето настръхна като опашка на котка.
Крилото на мълчанието ти потрепна близо
и реши да продължи с нас разходката си.
Различната ми посока изви грациозно
към подножието на скритите ти мисли.
Ако не беше замайването по нагорното,
щеше да е полет. Или извор.
Кичурче от косата ми изведнъж поиска
да се оплете около пръстите ти.
Няколко мига хванахме мислено -
един преди "рано", друг - след "късно".
Натежаха очите ми. Потъна ми сламката.
Познаваш ли го това наводнение?
После видях как докосна ръката ти
пръските на ризата. Неуместни.
Като мене...