автор: fiera_inqueta

Никога не ми е стигало времето за себе си,
никога не съм си мислила,
че ти ще си ми нужен сега, когато плача.
Минават дни, години, когато съм сама
и леглого, на което ти си лежал, ми напомня за теб.
Когато си отиваш, броя твоите стъпки.
Виждаш ли колко много се нуждая от теб сега?

Когато си отиваш, частите от моето сърце тъгуват по теб.
Когато си отиваш, лицето, което знаех, тъгува по теб.
Когато си отиваш, думата, която искам да чуя,
за да преживея деня и да го направя нормален е Липсваш ми...

Никога не съм чувствала това преди.
Всичко което правя ми напомня за теб.
Дрехите, които ти остави, лежат на земята
и ухаят така, както ти.
Обичам това, което правиш ти.
Когато си отиваш, броя твоите стъпки.
Виждаш ли колко много се нуждая от теб сега?

Когато си отиваш, частите от моето сърце тъгуват по теб.
Когато си отиваш, лицето, което знаех, тъгува по теб.
Когато си отиваш, думата, която искам да чуя,
за да преживея деня и да го направя нормален е Липсваш ми...

Създадени сме един за друг.
Завинаги съм твоя.
Зная, че ние сме създадени един за друг.
Да, да.

Всичко което искам е
да знаеш, че влагам сърцето и душата си
в това което правя.
Тежко ми е да дишам,
Трябва ми да чувствам, че си тук със мен.

Когато си отиваш, частите от моето сърце тъгуват по теб.
Когато си отиваш, лицето, което знаех, тъгува по теб.
Когато си отиваш, думата, която искам да чуя,
за да преживея деня и да го направя нормален е Липсваш ми...