автор: Angel_stz

Младежки спомен в мен изплува,
щом твойто име изрека.
Нахлува в миг и разпилява
напрежението, сбрано през деня.

Спомням си как с тебе късно
отивахме на лекции безброй.
Всеки час шушукахме безспирно
и леко беше на душите ни.

Следобедите тъй приятни
разхождахме се с чанти във ръце,
нахлувахме във кино, в магазини,
със смях над глупостите през деня.

Годините тъй бързо отлетяха,
сега децата ни - пораснали мъже,
през рамо с чанта пътя си чертаят
и смеят се безгрижно от сърце.

За всички трудно време е сега,
за нас и родителите стари.
Но през погледа на младостта,
за синовете ни прегради няма.

Сега стоя и трескаво си мисля,
че когато ги корим във късен час,
да спрем и в миналото да погледнем
и своя образ ще открием в тях.

Дано душата ни да остане млада,
дано сме с времето във крак,
разликата ни в годините да не е преграда
и да сме истински приятели със тях.

Със миналото не се живее днес,
да бъдем здрави, искрени и честни.
Духа младежки в себе си да съберем,
да сме полезни за себе си и всички.

А приятелството - то ще си остане,
ще ни крепи години занапред.
Дори далеч да сме едни от други
доказало е силата си днес.