автор: gorski

Автентичен разказ на хамалина Мустафа (Митко)


Значи, казвам ти, докторе, някои хора не си знаят парите. И нямат си на представа колко да плащат. Ти сега например се циганиш за десет лева. Кво са десет лева за някой баровец!
Наскоро един такъв ме закара с мерцедеса си в едно село наблизо да му изкопая два метра канавка. На дълбочина около метър. Проба за основите на вилата, която щял да си строи. Остави ме там и си замина по работата. Като почнах - давай, давай, давай! - изкопах го за два часа. И седнах да си почивам. Чакам, чакам, чакам да дойде да ми плати... Дойде чаааак след обед. И вика:
- Я, ма ти си свършил! Много бързо бе! Казвай сега колко ти струва.
- Колко, колко... (Решавам да му взема двойно, бахти баровеца!) Ша даваш там 40 кинта.
- Моля? - вика оня. - Моля? Кво кайш?
Аз помислих, че му се вижда много.
- Твърда земя тука, бате, суха... затуй...
- Само 40? Ти ма обиждаш бе! Хайде от мене още толкова!
И извади един дебел портофел, пълен с най-различни банкноти, червени, зелени, жълти... Имаше и евро.
- В ква валута ги искаш? - пита ме той.
- Как в ква? Левчета, бате. За магазина, за ракия и мезе.
- Много си елементарен бе! - обижда ме баровецът. Пък аз не знам и сега кво точно значи туй "елементарен". Нещо от химията ли... Както и да е...
- Аферим, бате! Ако има пак нещо, знаеш ма къде съм.
И си тръгвам пеша. Пък той вика:
- Чакай сега, къде тръгна? Таксито още не е дошло.
И като дойде таксито, той му плати предиварително и му нарежда:
- Ша закараш човека точно пред вратата му. Да не го оставиш някъде далеч, щото ша го оберат в маалата...
И така, закара си ма таксито точно пред вратата.
Та ти сега правиш въпрос за десет лева. Ама айде, от мен да мине. Ти си беден човек, професор ли си, песател ли, де да та знам... Аз ша си ги зема парите от някой баровец.