автор: Nika

(Приказка в жанр "Стефче, сложи червената точка")

Автори: Ника и Мока

         „Стават грешки, казал таралежът
и слязъл от четката за дрехи"

Името ми е Ромео дьо Лес и съм таралеж.
Един ден случайно попаднах в Кантон.
В четири следобед.
Не знам какво ме накара, нямах работа там.
Съдбата била е, по-късно разбрах.
Тя, Жулиета дьо ла Кантон, не е таралежка,
тя е четка за дрешки човешки.
Обичам я, дали ще разберете.
Повече от всички таралежки.
Тя ме замайва, толкова пухкава,
тъй отзивчива, тъй всеотдайна.
нищо не иска, нищо не чака,
тя ме обича! Тя е прекрасна!
От нея щом си отида
се чувствам ужасно.
Омърсен, унизен,
греховен, виновен.
Жулиета е моята четка,
но аз съм само един таралеж...
И все пак всеки ден до четвъртък
ходя в Кантон, в четири следобед.
Петък ли? Петък е мъжкия ден.
Вечер ходя на кръчма.
Пием, говорим, сваляме мацки уж на шега.
Стара традиция, продължила до вчера.
А почнахме още, когато сринаха борсата.
След кръчмата стигнах направо в Кантон.
При моята четка, аз - пиян таралеж.
Въпреки всички различия, нека сме заедно.
Нека тя се омъжи за мен.
Заварих бележка:
"Съдбата си тръгна
в четвъртък
в четири следобед"
Не зная къде е. Аз съм сломен...