автор: fightingone

Почакай, Мистър. Кой път води към дома?
Те изгасиха светлината
и тъмнината се раздвижи в ъглите.
В тази стая няма пътни знаци,
четири дами, над осемдесетте,
с памперси, всяка една.
Ла, ла, ла, о, музиката плува обратно към мен
и мога да почувствам мелодията, която свириха
в нощта когато ме оставиха
в частната институция на хълма


Само си представи. Радиото свири
и всеки един тук беше луд.
Харесваше ми и танцувах в кръг.
Музиката се разлива върху чувството
и по странен начин
музиката вижда по-добре от мен.
Имам предвид, че помня по-добре;
помня първата си нощ тук.
Беше убитият студ на ноември;
дори звездите бяха закъсали в небето
и тази луна твърде ярка
се опитваше да ме набучи между решетките
с музиката в главата
забравих всичко останало.


Те ме заключиха в стола в осем сутринта
и никакви знаци които да указват пътя
само радиото удряше само себе си
и песента която помни
по-добре от мен. О, ла, ла, ла,
тази музика плува обратно към мен.
Нощта в която дойдох танцувах в кръг
и не ме беше страх.
Мистър?