Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 874
ХуЛитери: 4
Всичко: 878

Онлайн сега:
:: idan1
:: LeoBedrosian
:: Georgina
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКоледния подарък
раздел: Разкази
автор: Carrie

Веднага забеляза коледния подарък под елхата. И картичката, на която пишеше : "Надявам се няма да се учудиш когато дойде
дебелия пич с червен шлифер и проскубана брада и те пъхне в прокъсания чувал - нали знаеш, че искам ти да си моя коледен подарък" ...

хаха - хитро измислено. Значи сега трябваше да чака "дебелия пич"... Усмихна се - нали все пак трябваше, че Той я иска за коледен подарък...

Но нека не прибързваме с оценката.
Да, може да и харесваше когато Той я целуваше, когато я прегръщаше, когато прекарваха нощите заедно.
Може да бяха заедно вече близо година... но това не значи, че беше намерила Голямата Любов.
Голяма Любов... бабини деветини... пфф!

******
За 33 години тя вече се беше убедила, че не е способна да заобича никой и нищо! И до ден днешен се присмиваше на онези глупачки, които въздишаха по разни нехранимайковци с хубави физиономии или по интелигентни лумпени с "изразителни" очи.
Не че тя самата не заглеждаше някои господа. Не че не завързваше връзки с тях... но никога не си позволяваше да ги заобича. И се използваха взаимно - всеки задоволяваше своите нужди.
От нейна страна нямаше капка ревност - често говореше с партньорите си за контактите им с другите жени... дори се случваше да излизат на вечеря те двамата, заедно с неговата любовница... Нелепо, нали?! Нека отбележим обаче, че Тя винаги контактуваше най-много с един мъж. Беше и напълно достатъчно - и без това в крайна сметка само ги нараняваше.
Но от страната на поредния мъж... имаше и такива идиоти, които хлътваха прекалено и в последствие драматизираха всичко до такава степен, че единствения изход беше окончателното прекратяване на всякакви контакти.
Обобщено казано всичко беше един кръговрат - нова връзка, n на брой хубави моменти заедно, край на връзката... и отново нова връзка.

Всъщност това много приличаше на подхода на всяка една най-обикновена кучка. И точно за да не прибързваме за пореден път, затова обясних по-нагоре, че "Тя винаги контактуваше най-много с един мъж"! По силите и беше да се занимава и с двама, дори с повече. Но то не беше целта и. Както всяка жена тя имаше потребност от връзки с другия пол. И понеже не можеше да подържа такава връзка за дълго време, а и не искаше да се гаври с няколко човека наведнъж, беше решила да процедира по описания начин.


В момента нещата не бяха по-различни. Уважаемия господин, с които излизаше в последно време, умееше да и доставя удоволствие в достатъчна доза. Пък и Той беше напълно доволен от това, което се случваше. Хубаво, че не знаеше какво става в сърцето на приятелката му... Там, както се досещате вече, не се случваше нищо.
Всъщност никой не знаеше какво е мнението и за любовта. Тя не беше разкривала малката си тайна пред никой. И нямаше да я разкрие... А хората я харесваха и дори се възхищаваха... Умна, симпатична, в очите им - дори силна, какво повече може да иска човек от една жена?!

******
Отвори и подаръка - тетрадка с преводи на всички балади на Scorpions. Написани на ръка -със собствения му почерк. Все балади за любов - в знак на обичта му (както пишеше на първата страница) хаха каква ирония!
... Колко ли труд беше положил и колко часове беше изгубил, докато завърши всичко! А можеше просто да и купи златно колие и да приключи...
Все пак една жена, която цял живот е разигравала и ще разиграва мъжките сърца, не заслужава нищо повече!


Публикувано от hixxtam на 23.12.2007 @ 20:33:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Carrie

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 23:34:39 часа

добави твой текст
"Коледния подарък" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Коледния подарък
от feniks74 на 25.12.2007 @ 00:47:54
(Профил | Изпрати бележка)
Боже,Боже...наистина ли пишещият има някакви поне минимални претенции за що-годе някаква близост с изкуството? Или това е просто майтап?