автор: Kboianov

Вировете на виденията светеха със сребристо-бисерната си омара в полутъмната пещера. Най-сетне родните земи на Тъндърблъф! Наместих тежките торби с подаръци и с широки крачки се гмурнах в празничната суетня на града.
Висящи въжени мостове съединяваха трите части на столицата на таурените с централната част. Огромна колона с вътрешни стълби, изрисувана богато с тотеми се извисяваше чак до летището за грифони, правейки града на три етажа.
Построен от таурените и разрушен от кентаврите, след идването на главатаря на огрите Трал, Гръмотевичната скала бе отново издигнат, дори с по-голям блясък от предишните времена. Специални рампи сваляха и качваха от подножието на скалите коледно настроените пътници.
Снегът бе покрил зелените поля с приказна белота. Снежинките се спускаха бавно и тържествено, без да пречат на многобройните посетители.Отупах новите си зелени нараменници и тръгнах по въжения мост към центъра.
Колко отдавна беше първото ми посещение тук? Млад друид от малкото селце Нараче, изпълнен с толкова много впечатления от големия град!
Завръщайки се от далечните Външни земи, сега чувствах вътрешен мир и топлина от родните предели.
Колко ли щяха да се зарадват майка ми Мела и баща ми Гарт! За майка ми сам бях направил лековито наметало, а за баща ми- нова магическа пръчка, извоювана от далечните земи.
В центъра на града имаше висока, украсена с гирянди елха. Орки, таурени, троли и др. членове на Ордата обикаляха празнично украсените павилиони на търговците, пиеха бира, биеха се със снежни топки. Някои бяха спечелили магически спрей, с който ездитните им животни се преобразяваха в елена Рудолф. Други търпеливо чакаха пред двете къщи на акционерите, за да си купят мечтаните коледни доспехи, подаръци за близки, магически еликсири или някоя шеговита дреболия за приятели.
Упоен от коледния аромат на вълшебства, мислено вече бях пред алено- шептящия огън у дома...
* * *
- Петре, стига си играл! Време е вече да се облечеш за коледната вечер!- извика майка му от кухнята.
Един друид махаше за сбогом от екрана на малкото момче.
Петър погледна навън към сребърния сняг, разделяйки се с приказния свят от компютъра. Щеше ли дядо Коледа също така да дойде, както в Гръмотевичния град?
На вратата почука дядо Коледа...