Осъмнах с теб…
Събудените пътища препускат вън,
а аз в гласа на спомени се вслушвам.
Омразата у мен угасна.
Бе буря яростна, но кратка.
Във тази стая дишат нашите неща
и всичко тук е наше…
Не мога да оставя тази стая!
Тя бе последното дихание
на изнуреното ни лято.
Събудените пътища навън зоват…
Ще тръгна някой ден на път,
но днес не мога…