автор: kap4ica

Предколедно сме нереални. Добри!
А усмивки нахалос раздаваме...
Не за приятели, не за близки. Нали
по Коледа всички сме равни?

И на просяци, не хляб - доброта,
ние щедро даряваме. Ех, че празник!
Нека гладува, а нашите сърца
по- са чисти. По- са богоизбрани.
На сирачета в (о)мразни домове
не ласки и обич... Играчки!
Нека живеят и те като скотове,
пък да е весело, та няма да плачат...
И елхи окрасяваме - нека блестят,
нека мъртво дръвче стая да кичи.
Колко гори има да се обезлесят,
колко гори има още да "обичаме"...

Коледа е! Да не се скъпим -
да раздаваме без срам усмивки...
Подаръци ще има - да поспим
под дебелите юргани и завивки...
Който няма - ние сме добри -
с топли мисли ще да го завием,
с пожелания за бъдещите дни,
дето все ще сме щастливи (ние)...