Не искам дните ми да се изнизват,
като пясък между пръстите ми уморени.
И денят отива си загубен
сред страдание и болка безутешни.
Очи притварям, а будна съм отдавна.
Мечтая си на яве и на сън,
че утрешният ден ще е прекрасен
и пак духът ми ще е извисен.
Може ли мечтата крехка
във реалност да се претвори?
Може, но трябва да се боря
със всички и със себе си дори!