автор: Carrie

Тридесет и първи. Не кой да е тридесет и първи, а тридесет и първи декември. Късен следобед... а както би трябвало да се каже късен празничен следобед... щом трябва...
Никакъв сняг, даже напротив - по прозореца на стъклото Тя вижда малките капчици дъжд, които се стичат полека...
И разбира се - никакво празнично настроение...

Тя седи на стола. С крака, качени върху бюрото и цигара, догаряща между пръстите. Чува отварянето на вратата зад гърба си и се обръща бавно. После чува и гласа на колегата:
- Йорданов освободи целия отдел. Нали е Нова Година... смили се над нас душманинът. Взимай палтото и тръгвай! А... и приятно изкарване!

*************

И ето я вече пред офиса. Докато върви към трамвайната спирка, долавя мелодията на We Wish You A Merry Christmas And A Happy New Year. Целия град е украсен, отвсякъде висят гирлянди и лампички. На витрината на всеки магазин почетно място е заел някой надуваем Дядо Коледа, а до него - безвкусно украсена новогодишна елха. По улицата бабички предлагат сурвачки "за по левче"... Хаха, весела Нова Година ли?! Никой не го е грижа, че за Нея Нова Година е най-ужасният празник...
И тя продължава да върви. Дъждът се засилва. Но никой не забелязва, че тя държи затворено чадърчето ... Застава на спирката и търпеливо чака закъсняващия трамвай. След петнайсет минути той вече отваря врати и нашата героиня се качва.
... Облегната на вратата, Тя се опитва да не мисли повече за Това. Пуска mp3- ката и в момента, в който слага слушалките в ушите си, Пърл Джем запяват ...Oh, please, let it rain today... Wash My Love... Напълно в унисон с настроението И. Не успява да се сдържи и усеща по бузата си първата сълза... последвана от втора и трета... (СТИГА!) ... четвърта сълза...
За щастие Никой не забелязва, че Тя плаче...

************

Вади ключовете от джоба на палтото си и вкарва един от тях в ключалката. Завърта го, отключва вратата и се озовава в огромния апартамент. Нейния собствен апартамент, където разбира се няма никой. Само котката, която честно казано изобщо не се радва да види стопанката си. Този път дори не проявява интерес да погледне кой се е прибрал... само става, вдига гордо опашка и отива в съседната стая... (проклета животинка!)

Тя сваля скъпото палто, после разкопчава сакото и полата, събува обувките от Париж... и се изляга на огромната спалня, без да обръща внимание, че разваля красиво подредените възглавнички и чаршафите от сатен...
Има цели 3 часа, в който все още може да се обади на Мирослав и да потвърди, че ще отпразнува Нова Година в неговата компания... Против волята си...

Докато лежи безмълвна, всички картини и думи отново изплуват в съзнанието и. Не, вече не е по силите и да се контролира и да не мисли за това...

************

Тогава Той наистина не и беше приятен. С това негово отношение, с особените му възгледи, мълчаливостта... и не на последно място с онзи сив безличен костюм, с който винаги идваше на работа. Нямаше добро впечатление за него, докато Една вечер съвсем случайно не се видяха в ресторанта, след работа. Тя беше решила да вечеря навън, явно и той беше решил същото. Седна на неговата маса само, заради добрите колегиални отношения. Но и беше сигурна, че никоя друга дама няма да се появи... а той видимо се зарадва...... и цяла вечер говориха. Първо за работата, после за всекидневието, за любими книги и музика. В офиса Той може да беше мълчалив, но се оказа, че всъщност има да каже и разкаже толкова много. Не му липсваше интелект, а и с този жив поглед зад очилата...
Беше към 23 часа, когато решиха да тръгват. 3 часа изминаха неусетно и за двамата. Той предложи да я закара и Тя не се двоуми... В крайна сметка на другия ден вече можеше да се похвали, че снощи е правила най-страхотния секс с най-страхотния мъж в живота си. В колата на Добри, пред неиния блок.

И започнаха да се срещат все по-често. На работа всичко си беше постарому - само си кимаха за поздрав. Но след работа...

Сигурно и досега всичко щеше да е чудесно, ако не беше онази вечер... Разхождаха се с колата по някаква улица...
В огледалото Той видя идващия камион - в една от преките. Реши да не спира и даде газ... но не успя да прецени правилно...

Тя НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА не би могла да забрави този ужасяващ звук. Счупването на стъклата, звука от гумите, и страшния удар... И като последно - неиния собствен писък ... припадна...

Когато се свести наоколо се виждаха много светлини и хора. Обърна се и видя, че вече не е в колата... видя и пламъците от взривения автомобил. Изкрещя "НЕ УМИРАЙ!МОЛЯ ТЕ, НЕ УМИРАЙ! МОЛЯ ТЕ!!!" Но беше прекалено късно.......

************
Всички тези ужасяващи спомени се прекъсват от звъна на домофона... След няколко минути Тя вече говори с Мирослав в хола пред чаша червено вино. Докато не стигат отново до вече водения диалог. Той искрено я обича и е прекалено настоятелен...

Той: Виж, Добри е само един болезнен спомен. Ти вече не можеш да го имаш. Можеш само да пазиш спомена. Като картина на стената, като кутия с бижута! Но той не е реален. Живеейки и мислейки само за него, ти се убиваш сама! Той не може да те обича повече! Не и на този свят!... Но АЗ мога! Аз те обичам, без да те карам постоянно да се измъчваш с какви ли не мисли. За мен е важно да имаш своите собствени идеи и чувства... докато те прегръщам, докато те целувам... АЗ съм реален. Ето с какво го превъзхождам! ... Това, което става с нас в момента не е това, което аз самия искам да бъде. Ние имаме шанс!
(мълчание)
Той: Всички изгубени моменти няма да се завърнат! Ти няма да можеш да почувстваш тялото и душата му, слети с твоите отново!

Тя: Аз също знам, че си прав. Но отказвам да го повярвам. За мен всичко е приключено. И нито духа, нито сърцето ми някога ще могат да бъдат отворени отново. Както и никои няма да може да притъпи болката... не е възможно!
Той: Искаш да кажеш, че това е края на всичко между нас?!
Тя: ИЗКОРЕНИ МЕ ОТ СЪРЦЕТО СИ! ЗАБРАВИ ЗА ОБИЧТА! АКО НЕ ИСКАШ ДА СЪСИПЕШ И СЕБЕ СИ!

*************

Часовника показва 00:00. Всички вдигат наздравици и се поздравяват по случай новата година...
А в огромния тъмен апартамент Тя допива втората бутилка вино... сама...
В главата и кънти текста на още една песен на Пърл Джем
"...Аз знам, че някой ден красив ще е животът ти! И слънце в чуждо нечие небе ще бъдеш! Защо обаче няма да моето?!"
...