автор: krasavitsa

ТОЙ
Срещата беше в пет. Сега беше пет без десет. Дойде по-рано, избра маса и седна така, че да вижда входната врата. Искаше да я види и да я познае, като влиза.
Беше очаквал тази среща няколко месеца. Беше си я представял как ли не.
Запознаха се и се сприятелиха в Скайп. Странен ник си беше избрала, доста предизвикателен, веднага привлече вниманието му. Тя не искаше да говори за себе си. И не разпитваше за него, но все имаше за какво да си говорят. Смущаваше го само това, че не искаше да му се покаже. Толкова грозна ли беше? Шегуваха се, че красотата й ще попречи на приятелството им и ще го превърне в обикновена свалка. Въпреки това, той пак настояваше. След доста откази тя се съгласи. Изпрати й снимката си, за да го познае тя. Сега очакваше... и той самият не знаеше какво очаква. Може би имаше някаква надежда, че... неясно каква надежда, всъщност.
Вратата се отвори и дъхът му спря. Това беше тя. Позна я веднага. Разбра защо не изпращаше снимката си. Погледите на всички мъже се увиха около нея, а той беше просто един от тях. Нейният поглед обхождаше масите, докато се спря на него. Слънцето на усмивката й озари салона и когато се насочи към масата му, той разбра какво е всички погледи да са вперени в теб. При това с недоумение.
И разбра още нещо – че никога няма да я притежава.

ТЯ
Защо ли се съгласих да се срещнем, като много добре знам какво ще стане? Досега поне беше сигурно, че ме цени като човек. И ухажването му беше нормално... Уфф, тези погледи... а, ето го... знаех си, глътна си езика! Не трябваше да се съгласявам, отиде ни приятелството... А ми е толкова интересен, симпатичен... мил е... и умен... жалко... оттук нататък има варианти с подварианти. Доколкото го познавам, много е вероятно да реши, че съм прекалено хубава за него и не му трябват главоболия. И за себе си е прав да си пази сърцето. Какъвто е инат, ще ми покаже, че изобщо не ме харесва и чрез мен ще си го върне на всички жени, които са го наскърбявали. Ох, много ще ми е мъчно... привързах се към него... Но ако реши да продължи с ухажването... Ако продължи, или спя с него, или не спя. Ако след толкова чатене откажа, ще реши, че го смятам за много грозен... не искам да го обиждам! Ако спя... Ще бъдем заедно известно време... а после? Толкова е ревнив, ще е голяма мъка за него да знае, че непрекъснато съм подложена на мъжки атаки. И пак нищо няма да излезе.
А реша ли да се разделим по една или друга причина, ще трябва да се правя на идиотка, за да го разочаровам, та и той да иска да се разделим.
Приятно е да си хубава, но и проблемите са много... всъщност... си е божие наказание... особено ако Господ ти е дал и малко акъл и чувствителност... иначе... ако бях по-безразлична към чувствата на околните, щеше да ми е по-лесно.
Може би наистина е невъзможно да има най-обикновено приятелство между мъж и жена...
Е, да видим сега... как ще се справим... и двамата...