автор: bagarov

Ей така, без да ме чакат пристигам,
не пътувам за никъде, просто съм там.
Помълчах доста дълго, но стига,
ето пиша отново, за какво ли? Не знам.

А в сумрака на старата есенна Рига,
със барокови кули и хладен паваж
крача бавно и дъх не ми стига
от мъгливият влажен пейзаж.

Южна кръв от дъжда охладена,
недопит след вечерята чай
и една съдба променена,
във студеният северен край.

Непонятно, животът е странен
и навярно на шиш ни върти.
Днес ти бил си щастлив и нахранен,
утре беден и гладен. Уви!